Пълнолунието вече отмина  и сега луната тръгва бавно към тъмнината.
Аз знам, че това е моментът да пусна контрола и да позволя на промените, които вече съм предизвикала, да се внедрят в живота ми. Давам време на тялото и съзнанието си да свикнат с тях, без да ги пришпорвам.

През тези 5 дни си върша рутинните действия и работа, но не се насочвам към никакви нови неща.  Само наблюдавам как Вселената подрежда пъзела ми. Слушам повече, отколкото говоря, и оставям знаците и интуицията ми да ме водят през живота.

Сега е период на пълно отпускане – като топла вълна, която ме носи. Позволявам си да се радвам на успехите си, защото, ако ги подмина, умът ми няма да разбере защо изобщо правя всичко това. Празнувам тихо, наслаждавам се на онова, което съм постигнала, и му давам стойност.

В първите дни на тази фаза си позволявам да се отпусна напълно след активния период – излизания с приятелки, смях, дълги разговори, ден в СПА, масаж, топли вани, любим чай или вино вечер, и моменти на пълно удоволствие. Това ме връща в моята си енергия, презарежда ме и ми помага отново да почувствам вътрешната си сила и баланс. Така мога с лекота пак да обърна фокуса си към близките ми и хората, които са важни за мен. Да споделям с тях време, обич и подкрепа, защото те са изключително важна, ценна и неотделима част от моя вътрешен свят.

Това е време на дълбоко приемане, покой и радост. На наслада от живота.

Колкото повече се отпусна сега, толкова по-лесно ще се роди новото в следващия цикъл. 

Намаляващата луна ми напомня, че процесът на пускане е толкова ценен, колкото и процесът на създаване. 

Колкото по-леко вървя сега, толкова повече пространство ще имам за следващия цикъл.

Аз съм в хармония със своя ритъм и с ритъма на луната – и си позволявам да се насладя на това състояние напълно.